Здравейте слънчеви хора! 7 то национално младежко изложение,в град Варна, както и срещата предните два дена на тема "Младежка заетост", минаха много усмихнато, ползотворно и морско! Запознахме с с много други младежки организации и усмихнатите им
представители, които също като нас вярват и работят за света, който искат да направят по-добър и споделен за всички.
Нашето представяне, мина под формата на разходки със совалката из морската градина, представянето на фотоизложбата и разговори с другите младежки организации.
ЗА хората беше интересно да видят совалката, да разберта за нейното приложение и възможности.
Съдейки по факта, че спечелихме първо място за най-интересно представяне мисля, че се представихме чудесно!
Лично кмета на град Варна прояви интерес към совалката и има желание да я ползват и в тяхната община:):):)
Всички хора от общината много ни седействаха за всичко и, бяха много открити и много ни се радваха.За успешната експедиция до Аладжа манастир ни помогнаха и нашите приятели скаутите начело с Динко -Гинко.

Изложението на младежките организции във Варна беше страхотно. Много позитивни млади хора на едно място, всеки от които иска да направи нещо добро за себе си и за околните. В този ред на мисли ми се стори доста странно присъствието на младежките формации на политически партии. Не казвам, че те не искат да направят добро, но статута им е
малко по-различен. Изключително приятно съм изненадан от вниманието, което обръща община Варна на младите хора. Организаторите на изложението не бяха "отбили номера", а се бяха постарали, за което много им благодаря. Много ми хареса и фактът, че средата във Варна е една идея по-достъпна и за един ден видях 4 човека с инвалидни колички.

Нашата групата - както винаги - беше на ниво. За щастие не бяхме най-готините, а бяхме точно толкова готини, колкото и другите усмихнати младежи. И с всяко приключение чувствам групата по-близки.

Много ме изненада, че немалка част от хората бяха гледали материал за нашия проект по телевизията. Интереса от страна на другите участници, община Варна, посетители на изложението и случайни минувачи значи, че солидарното общуване има бъдеще. И накрая - от нас завси!

Здравейте от мен Крис :). Не знам от каде да започна,случиха ми се адски много преживявания и емоции и може неволно да пропусна нещо. За първи път участвам в Национална среща "Младежка заетост и седмото национално младежко изложение-Варна 9-13.06 2010. За мен това беше,нещо вълнуващо неповторимо и незабравимо. Имах възможността да се запозная с хора от цялата страна, което е хубавото на такива срещи. Около 150 хора от различни организации, дошли да споделят и натрупат опит, всички бяха страхотни :). Изложението се проведе в морската градина на Варна, което беше хубаво защото имаше доста хора, на който можахме да разкажем и представим " Совалката". Имахме възможността да направим демонстрации със совалката, да раздадем материали за проекта и надявам се да запалим още хора да се включат за да бъдем ЗАЕДНО. На хората им беше доста интересно, задаваха ни въпроси, интересуваха се как могат да бъдат полезни, как могат да се включат и как могат да се сдобият със совалка.В края на изложението имаше награждаване на което получихме грамота. След което направихме адна страхотна акция, до Аладжа манастир едно страхотно място, на което съм щаслив че можахме да посетим. Искам да изкажа искрени благодарност на доброволците в акцията, за положените усиля и че ме направиха част от нещо незабравимо за мен. Солидарният туризъм е нещо уникално, с което трябва да се гордеем, и да се радваме че можем да сме част от магията от на природата.Той трябва да бъде част от нас да ни събира заедно и да ни прави щастливи.

Солидарното общуване включва споделяне на преживявания, на емоции и на информация. Затова днес реших да ви запозная с инициативата на БСЛА:

http://www.bapa-bg.org/news.html

 ...национален парк "Пирин".

Днес попаднах на следния текст, който ме усмихна широко:

Днес искам да ви представя една жена, която буквално превръща Disability в Ability и размива границата между двете. Спортистката, актрисата и активистка Ейми Мълинс говори за нейните протези и преосмисля възможностите на тялото. И въпреки че средата за младежите с увреждания в България е много далеч от това ниво, презентацията илюстрира по чудесен начин, че границите са там, където ние си ги поставим (можете да си включите субтитри на български към видеото):

Аз съм на 27 години, социално активен, имам отговорна професия, все по-усмихнат съм и имам физическо увреждане - нося очила от три годишен. Но обществото ни е устроено по такъв начин, че наличието на такъв проблем не ми създава почти никакви трудности в ежедневието. Никой не ме нарича „младеж с физическо увреждане”. А единствената разлика между мен и младежите, които имат друг тип физическо увреждане е, че на тях им трябва мъничко подкрепа, за да са социално активни, с отговорни професии и все по-усмихнати. Представям ви втората част на интервюто с Крис:

Днес ви представям Крис. Той е първият младеж с физическо увреждане, с който се запознах по време на инициативите, свързани със социалното общуване. С него си говорим за преживяванията му със совалките и предизвикателствата, които срещат младежите с физически увреждания. Ще ви представя разговора ни в две части:

В: Здрасти, Крис. Как би ми се представил, ако се виждахме за пръв път?

Наред с другите интересни (и не чак толкова) неща, този блог ще те запознае и с някои от участниците в инициативи, свързани със солидарното общуване. Ето и първата ни жертва:

Записът е заснет на работна среща по време на експедиция в Борово през 2009 година. Качеството е изключително лошо, но ви моля да отделите 2 минути, за да чуете какво казват хората.