Наред с другите интересни (и не чак толкова) неща, този блог ще те запознае и с някои от участниците в инициативи, свързани със солидарното общуване. Ето и първата ни жертва:

Тя учи в Университет за архитектура, строителство и геодезия (който ти сигурно си чувал като УАСГ) и се занимава с ръчна изработка на покани и аксесоари за различни събития. Списъкът с проекти и конкурси, в които е участвала, е по-дълъг от цялото CV на повечето й връстници. Включва се в много солидарни експедиции из природата със совалката. Тя е Биби.

В (въпрос): Кажи ми 3 интересни неща за себе си?
О (отговор):

1. обожавам да изработвам оригинални ръчно правени нещица
2. обичам да се наслаждавам на слънцето...или по -точно да се наслаждавам със затворени очи
3. харесва ми да дарявам усмивки на хората

В: Защо реши да се включиш в инициатива, свързана със солидарно общуване?
О: Реших да се включа, на първо място, защото идеята на солидарното общуване ми се строи мн близка до мен и до моето разбиране за общуването генерално. Не харесвам бариерите между хората, които биват създадени изкуствено и смятам, че чрез включването ми в подобна инициатива аз самата ще намеря най-верния път в общуването с хората и ще срещна онези, затворени най-често между четирите стени човечета с които много бих искала да се науча да общувам пълноценно.

В: Беше ли общувала с младежи с физически увреждания преди да се включиш в инициативата?
О: Общувала - силно казано. По-скоро не бях общувала. Да си призная беше ме страх, не знаех как....

В: Разкажи ми повече за този „страх”
О: При първата ми среща, която беше на 1 април в Асеновград (изпробването на совалката за първи път) с Крис, Марто и Мишо (б.авт. Крис, Марто и Мишо са младежи с физически увреждания) аз бях притеснена, и то най-вече защото не бях общувала с хора имащи някакъв физически проблем.

В: Кой е най-приятният ти спомен от експедициите?
О: От експедициите не мога да кажа, защото всички експедиции бяха пълни с приятни спомени. Но няма да забравя усмивката на едно детенце, болно от церебрална парализа и още нещо (не знам точно какво). Бяхме в Асеновград аз се бях заела със задачата да правя цветя от хартия с малките дечица. При мен дойде това момченце и с голям ентусиазъм направихме заедно едно цветенце.....Баба му каза, че той не се усмихва и че днешният ден е бил най-усмихнатият ден от мн дни насам.След тези думи, нямаше как да не се насълзя и да не застане нещо на гърлото ми. Това беше първият и мн силен момент, който ще запомня завинаги.

В: Какво трябва да направим, за да могат младежите с физически увреждания да се интегрират по-добре в обществото?
О: Според мен задължително трябва във всички училища да бъдат изградени необходимите съоръжения и условия за тези дечица. Защо? Защото те трябва да се интегрират още от мънички,за да можем и ние, които нямаме подобни проблеми да знаем как да общуваме с тях. И когато ги видим - не да се плашим, а да ги попитаме "Как сте?" и т.н. Проблемът с интеграцията според мен идва от това, че генерално хората не знаят или никога не са общували с такива хора. Мн по-лесно ще възпиремеш един човек с подобен проблем, ако ти от малък си се научил да приемаш тези хора, като част от твоите приятели. Може би това е главното нещо - те да бъдат сред нас.....да ги виждаме в магазина, на улицата, в киното, в театъра и въобще навсякъде. Тогава няма да има нужда от интегриране - те ще бъдат част от нас. :)

В: А защо въобще ти пука?
О: Пука ми, защото ми писна да бъдем коне с капаци и да игнорираме проблемите. Пука ми, защото осъзнах, че аз самата ги бях игнорирала. Не ми харесва да избирам по-лесния път.

В: Ако трябва да ме убедиш да се включа с едно изречение, какво би било то...
О: Честно ли? Не знам дали бих мога да те убедя - имам проблем с обясненията. Обикновено не намирам точните думи и ми се налага да обяснявам дълго. Никак не ме бива :( но може би...бих ти казала : "Ела с нас, ела да дарим усмивки."

В: Има ли нещо,което пропуснах да питам, а искаш да споделиш?
О: дали искам да споделя нещо - може би искам, но .........трябва да влизам в час - :)

P.S. Биби е НЕобикновена, защото прави НЕобикновени неща.