1. Приятелите ме наричат: Мишо
2. Кажи ми едно нещо за себе си, което повечето хора смятат за интересно: Мога да мълча
3. Солидарното общуване е... първоначалната идея е да се помогне на хора, които не могат да видят природни места, недостъпни с автомобил. Впоследствие се оказа, че помощта не е само за тях. Хората, които помагат, се чувстват удовлетворени от това, че помагат и че се събират със себеподобни прекрасни хора, с които една разходка не е натоварваща с капризи, претенции и мрънкания.
4. Представи си, че съм 5 годишно дете и ми представи проекта накратко: Не е за всякакви хора. Само за като теб, позитивни, които не мислят само за себе си.
5. Най-хубавият ти спомен от солидарното общуване: Уединението на Иван в Драгалевския манастир (църквата). Сам, без придружители остана за 10 минути, като влезнах гледаше иконите с умиление и тишина.
7. Какво научи за хората с увреждания? По-борбени са от нас и са готови за авантюри, стига да има с кой да ги споделят.
8. Ако можеше да говориш пред всичките си връстници в България относно инициативата за Споделеното щастие, какво би им казал? Щастието е в малките, обикновени неща - да си говориш с околните, да участваш в нещо съвместно, ако усетиш, че някой има нужда от нещо, да му помагаш.